Бях в Хаити скоро след земетресението през 2010г. и никога няма да забравя разрушението и куража на хаитянския народ, които видях. Целият свят се притече за помощ на Хаити тогава – богати и бедни нации обещаха да помогнат на страната да се възстанови и да посрещне по-силна неизбежните бъдещи бедствия в този рисков регион.
Три години по-късно се върнах там, за да видя какво се е променило от тогава. Медиите отразяват ситуацията в доста отрицателни краски, говорят за забравени обещания, за жертви, които още чакат помощ и за къщи, които още не са построени.
За моя изненада, реалността беше доста по-добра от очакванията ми. Столицата Порт-о-пренс е хаотична и пренаселена, но почти напълно изчистена от останките от разрушението. Временните лагери за настаняване на бездомните също са по-малко – от почти 1.6 милион души, загубили дома си в земетресението, повече от 1,2 милиона вече имат нови домове. Центърът на града, който преди три години беше брезентово море от палатки, днес е възстановен като място за социални контакти, където хора се разхождат, приятели се срещат и където играят деца.
В деня на годишнината от земетресението участвах в церемония за затварянето на палатков лагер в училището „Жан Мари Вансан“. Почетохме паметта на жертвите с минута мълчание, а след това се концентрирахме върху живите. Ученици пяха песни, а бившите жители на палатките ги аплодираха. И двете групи бяха щастливи, че обръщат нова страница и могат да се надяват на по-добър живот.
Разбира се, в Хаити остава да се свърши още много работа. Но страната днес е по-силна, отколкото преди три години. УНИЦЕФ отчита намаляване в детската смъртност и нарастване на броя на новите ученици в училище.
Подобрява се и капацитетът за справяне с природните бедствия. В лагера Акра се запознах с пламенния и упорит Ели. Той ми разказ за простичка, но ефективна система за предупреждение срещу урагани и други предвидими бедствия в неговия регион: на видни места се вдигат флагчета – зелено, ако всичко е наред, жълто за предстояща опасност и червено – за евакуация. Чрез подобни ефективни решения, Ели и неговите сънародници се учат да живеят с риска и да се справят успешно с него. Колко важно е това видяхме при тропическата буря Исаак и урагана Санди.
С наша помощ, службата за гражданска защита на Хаити обучава доброволци в цялата страна. Те ни показаха демонстрация на спасителна операция в Табаре. Бях впечатлена от ентусиазма и екипния дух, които видях.
Защо тогава новините от Хаити са предимно мрачни? От първото си посещение там си спомням препоръката на всички хаитяни, с които говорих – дори на щедрата възрастна дама, която очевидно нямаше почти нищичко на света, но имаше един портокал в ръката си и ми предложи половината. „Не давайте пари на правителството!“ беше препоръката. Сега, три години по-късно, на път към летището в Ню Йорк и полета ми за Хаити, се оказах в такси, управлявано от хаитянин. Когато му казах къде отивам, чух от него същия съвет.
Това недоверие към правителството от народа, на който то служи, е в центъра на проблемите на Хаити. Нека не забравяме, че дори преди земетресението, тази страна беше подложена на дълги години лошо и често корумпирано управление.
Но срещата ми с Министър-Председателя Ламот ми даде оптимизъм. Той ми напомни, че при встъпването си в длъжност миналия Май, в офиса му не е имало дори принтер, към който да включи компютъра си. Липсата на работещо правителство дотогава беше сериозна пречка пред доставката на помощ и за възстановяването на страната. Но днес екипът на премиера Ламот работи здраво и мисли практично.
Ето защо, когато четем критиките, свързани с Хаити след земетресението през 2010г., нека да погледнем нещата в перспектива. И да признаем, че имаше нереалистични очаквания към това какво е възможно за толкова кратък период.
Ели и много от хората около него прекараха последните три години в палатки. Те се борят за правото да получат къщи и знаят, че това няма да е безплатно. Казах му същото, което казах на Премиера Ламот и на Президента Мартели – че ние, европейците, няма да изоставим хаитянския народ. Ангажираността ни е дългосрочна. С търпение и последователност, Хаити ще преодолее не само последиците от земетресението, но и от другите катастрофи в своето минало – тези, причинени от провал на управлението.
Number of Views : 1802
Днес празнуваме Деня на Европа, но поводите за празник в Европа не изглеждат много в последно време. Кризата все още ни притиска, младежката безработица е всекидневна реалност за 5,6 милиона европейци под 25-годишна възраст, и растежът изглежда като далечен мираж.
Милиони хора се тревожиха, обсъждаха и писаха за предсказанията за край на света, който се очакваше вчера. Интернет, новините и социалните медии се занимават с тази тема от месеци, дори години, и бяха особено заети с „края на света“ в последните няколко дни.