Внимавай какво си пожелаваш. В последния си коментар в блога цитирах Борха, колега от ECHO, който каза, че ако има място, което може да оцелее при силно земетресение, то това място е Чили. Ами, ето, че пожеланието на Борха се сбъдна. Преживяхме земетресение със сила 7,2 – в моя случай, докато бях в Тържествената зала на чилийския парламент, чакайки да започне церемонията по встъпване в длъжност на Президента, която посетих от името на Европейската комисия. Залата събра държавни глави и други високопоставени лица, всички от които чакахме пристигането на досегашния Президент Мишел Бачелет всеки момент. Внезапно подът се раздвижи, полилеите на тавана затрепериха и цветята, които украсяваха президентската маса започнаха да се люлеят. Имаше поне три вълни, последната от които беше най-силна.
Трябва да се доверя на Борха. Чили е действително добре подготвено за земетресения. Сред присъстващите не настъпи паника. Някои от заобикалящите ме изказваха предположения за степента на земетресението, докато озвучителната уредба в Парламента просто съобщи, че „ако се налага да напуснете сградата, вие ще бъдете надлежно уведомени“.
Не беше необходимо, защото Дворецът на Парламента, както по-голямата част от Чили, е построен, за да издържи.
Също както и демокрацията. Дори земетресение от 7,2 по скалата на Рихтер не можа да предотврати полагането на началото на мандата на новия президент и аплодисментите на публиката, която отпразнува още едно демократично предаване на властта. Новият президент Пинейра получи от своята предшественичка Бачелет лента с чилийските национални цветове, която символизира върховната власт на нацията. След това рамо до рамо, те пяха националния химн, заедно с всички свои съграждани в залата.
Беше вълнуваща церемония в много аспекти. Урок по демокрация, символ на националното единство, както и безапелационен вот на доверие на чилийския народ към компетентността на техните власти.
След първоначалните трусове и церемонии работата започва. Президентът Пинейра е решен да се справи с тежката задача да възстанови страната. Това беше неговото послание към всички нас, чуждестранните гости, поканени на тържествен обяд (след който той се отправи към засегнатите от земетресението региони). Пожелах му много късмет и му гарантирах подкрепата на Европа. Ние сме добре дошли да помогнем и да се поучим от този опит.
Брой прочитания: 2383
Етикети:бедствия, земетресение, Чили
Изпратете по електронна поща този пост
RSS въвеждане на коментари по тази тема
Г-жо Георгиева, здравейте,
Чета тази статия от блога Ви и ако ми позволите ще Ви напиша това, което неминуемо се заражда у мен като усещане, а надявам се то не е по-различно и в голяма част от населението на страната ни.
Първо искам да Ви поздравя за заемания пост - не толкова като политически успех на България с избирането именно на Вас за тази позиция, а по скоро в чисто морален и общочовешки план. Защото струва ми се, че сектора, за който отговаряте, е изключително сложен, изключително деликатен, защото е „чужд“. В цялата история на човечеството най-трудно приемливо, най-неразгадаемо, а понякога и безразлично е разбирането на чуждите проблеми. Привилегия и възможност е само на богато емоционални, високо образовани и природно интелигенти хора до достигнат до същността на проблем, който никога не ги е засягал пряко или проблем, за чието разрешаване не са участвали лично.
Само хора с изключителна сензитивност, духовно извисени, с морални и нравствени устои – могат да бъдат истински съпричастни с трагедията на другите.
И често пъти точно от присъствието или не на личности, притежаващи подобни качества, зависи как ще бъде преекспонирано човешкото нещастие в момент на криза или изобщо едно събитие да бъде оценено като такова.
Позволете ми да се върна за малко назад лично в нашата история и с почит и респект да спомена името на американския кореспондент за в-к Дейли Нюз г-н Макгахан, чийто лични оценки, разкрития и точна „статистика за броя на жертвите“ през героичното ни Априлско въстание, позволиха на Европа и Света да надникнат зад завесата на неизвестното и да съзрат там националната ни трагедия.
Само когато надникнеш в очите на хората, преживели катастрофа, само когато усетиш страха им и само когато сълзите им те опарят, тогава и само тогава можеш наистина да бъдеш съпричастен, а не просто да изключиш телевизора и да успокоиш съвестта си, че това не се е случвало или, че просто на теб не може да се случи.
Когато човек отстоява не собствените си, а интереси на онеправдани, засегнати от природни, икономически и други социални явления хора, отговорността му е огромна. И в този случай, щом Вие сте гласа на мъката пред Обединена и силна Европа, пожелавам Ви от все сърце да имате силата да се борите за тази кауза, да не изпитвате колебания дали Вие сте „точния“ професиналист, защото не е въпрос на професионализъм да бъдеш и останеш човек.
Нека Бог Ви закриля и Ви води по пътеките на щастието и радостта, появили се след Вашата намеса.
Здравейте! Благодаря Ви за това, че ни припомнихте за времето, когато ние, българите, се нуждаехме от силен глас за нашите страдания. Днес други хора по света са на нашето място и имат нужда от помощ. Надявам се да оправдая техните — и Вашите — очаквания.