Това е първото, което чух в Румъния от министър-председателя Бок. Този израз е познат – приятелството се доказва в трудни моменти. През тези дни Румъния е приятел в нужда, затова и аз, като европейски комисар, съм много удовлетворена  да се убедя, че Европа отново премина успешно най-показателния от тестовете за приятелство.

Тъкмо се връщам от град Галати на брега на река Дунав, един от градовете където  рискът от наводнение е най-голям. Запознаха ме се със ситуацията в сграда с изглед към бреговете на Дунав. От прозореца се виждаха две диги от торби с пясък, построени предишния ден, за да предпазят улиците от покачващата се река. Силен дъжд удряше по прозорците докато слушах обясненията на полковник Немес, заместник директор на Генералния инспекторат за извънредни ситуации. Неговият тропот предизвика безпокойство у всички в залата, и то с основание. Наводненията отнеха живота на 23 души. 90 000 души бяха евакуирани от домовете си. 329 пътища са засегнати, а поправянето на материалните щети ще трае още дълго време. Полковник Немес обясни, че нивото на Дунав е толкова повишено, че притоците му са тръгнали в обратната посока.

Дъждовете, които до този момент бяха засегнали други европейски държави, стигнаха до Румъния. Бедствията се движат безпрепятствено от една държава в друга – но така също и солидарността. По-рано същия ден под заплашителните облаци преди да завали посетих белгийския “B-Fast” екип за бързо реагиране. Те управляваха водопречиствателна система и помпи (някои, идващи от Австрия) в наводнената индустриална зона в Галати. Белгия, Австрия, Франция и Естония откликнаха първи след като Румъния активира Европейския механизъм за Гражданска защита на втори юли. Само два дни по-късно предложения за помощ дойдоха и от Полша и Унгария, от Германия и от моята родна страна България.

Смисълът на солидарността е да  даваш и да получаваш. Полша и Унгария се възползваха от европейската подкрепа по време на собствените си наводнения, а този път оглавиха списъка по щедрост към Румъния. Преди два дни, когато съседна Молдова поиска помощ от ЕС, за да се справи със собствените си преливащи от коритата реки, Румъния беше тази, която отправи първото предложение за помощ.

Връщам се от Румъния, научила три важни урока.

Първо, европейската координация при природни бедствия носи истинска добавена стойност. Наблюдавахме как Механизмът за гражданска защита към ЕС може да насочва помощта от държавите членки, за да гарантира, че правилната помощ отива на правилното място с възможно най-малко закъснение. Той върши чудесна работа. Но съм убедена, че още по-тясно координирана европейска реакция ще бъде не само по-ефективна, но и по-рентабилна (важно съображение в тези трудни времена).

Второ, климатичните промени са реалност, което означава, че природните бедствия ще бъдат все по-чести и опустошителни. Когато си тръгвах от Букурещ, екранът на летището показваше кадри от наводнения в Мексико. Другата седмица отивам в Гърция, за да обсъдим проблема с горските пожари. Рисковете се увеличават и ние трябва да помислим за начини за по-добра превенция, подготовка и управление на всякакви видове кризи. По-късно тази година  ще представя предложение за засилване на капацитета на ЕС за реакция при кризи – цялата ми работа досега ми показа, че този въпрос трябва спешно да бъде придвижен. Някои от основните идеи вече бяха изложени в консултативен документ и за мен ще е много интересно да прочета мнението на читателите на този блог.

Третият и най-важен урок, с който се прибрах вкъщи, е, че основите на една по-ефикасна европейска реакция при бедствия вече са положени. Това се  вижда в инстинкта и готовността за предоставяне на помощ на съседите, когато те са в нужда. Наводненията в Полша, в Унгария и в Румъния показват, че бедствията не се спират пред националните граници, също както и европейската солидарност.

Брой прочитания: 1940

Етикети:B Fast, Бок, Галати, Гражданска защита, Дунав, наводнения, Румъния