Navigation path
Additional tools
Току-що бях на един необичаен пазар на кален хълм в Южно Киву, в източната част на Демократична Република Конго. Хиляди мъже и жени чакаха на опашки, за да си купят разнообразни стоки – от радио-транзистори до ламарина за покриви. Атмосферата беше празнична и топлосърдечна – дори потанцувахме!
Още по-впечатляващо беше да видя широките усмивки върху лицата на хора, които са страдали толкова много. Прочети пълния текст
Брой прочитания: 342
Добре дошли в свят със седем милиарда души
неделя, октомври 30th, 2011
Първото проплакване на новородено бебе току-що постави нов световен рекорд – роди се 7-милиардният жител на планетата.
Всеки нов живот е нова надежда, но твърде много надежди угасват заради бедността, бедствията и войните. Ето защо, новият рекорд е повод за размисъл за бъдещето ни в свят с над седем милиарда други хора. Прочети пълния текст
Брой прочитания: 972
Днес се връщам от една държава, която е толкова сложна, че дори името й е сложно – ЕС я нарича Бирма/Мианмар. В името на краткостта и предвид по-неформалния тон в блога ми, аз ще я наричам Мианмар – името, което държавата ползва в ООН. Десетилетия политическа изолация, бедност и страх, са превърнали тази изключително красива страна в една от най-бедните в света.
Хората на Мианмар страдат както от човешка ръка, така и от гнева на природата. Прочети пълния текст
Брой прочитания: 800
Преди десет години светът за пръв път посочи 20 юни като специален ден, посветен на милионите хора, загубили дома си заради бедствия или конфликти. При моите пътувания по света: в Хаити и Судан, Киргизстан и Йемен, Тайланд, Япония, Тунис и Окупираните палестински територии, аз ставам свидетел на ежедневната трудна борба на мъже и жени, бащи и майки, деца и техните баби и дядовци, да изградят отново живота си далече от дома. Докато пиша този блог, виждам лицата им и чувам отново техните истории. Добре е, че имаме Световния ден на бежанците, за да отдадем почит на тези хора и за да привлечем внимание към тяхната надежда за убежище и по-добър утрешен ден. Прочети пълния текст
Брой прочитания: 927
Както знаете от предишните публикации в блога ми и от новините, в последните седмици съм заета с различни спешни случаи: Либия, Япония и Брега на слоновата кост. Но има и други кризи, които не са в новините толкова често, но които също заслужват да са на радара ни. Сред тях е кризата с бежанците от Мианма в Тайланд, която ме отведе в Бангкок и бежанския лагер Мае Ла в средата на март.
В света има много забравени хуманитарни кризи; важно е да не ги забравяме и ние. Ето защо отдавна планирах да посетя бежанците в Тайланд, където хиляди бежанци от Мианма живеят близо до границата с с родината си, от която са избягали заради потисническия режим.
Може да изглежда странно, че мисля за тази дълга и слабо известна криза в момент, когато сме ангажирани с толкова сериозни проблеми – кризата в Либия, гражданската война в Брега на слоновата кост и спешните операции в Япония. Екипът ми обаче ме посъветва да не отлагам посещението си в Тайланд, където днес се разкрива рядката възможност да постигнем промяна към по-добро, благодарение на ангажираността на тайландските власти, международните организации като Комисариата за бежанците към ООН и на донорите, сред които е и Европейската комисия. Доволна съм, че послушах този съвет – посещението ми определено си заслужаваше усилието. Прочети пълния текст
Брой прочитания: 1659
На път към границата на отчаянието и надеждата
сряда, март 2nd, 2011
На път
Отивам към границата за да оценя характера на проблема и нуждите там, и да реша как Европейската комисия може да предостави необходимата помощ за облекчаването на човешкото страдание, заедно с Върховния комисар на ООН за бежанците, Международната организация за миграция и други партньори. Прочети пълния текст
Брой прочитания: 1415
Пътуване до острието на бръснача
четвъртък, януари 13th, 2011
Първото ми работно пътуване за 2011г. е до Йемен – слабо звено в цяла верига от нестабилни държави, която се простира от Пакистан и Афганистан до Судан и Сомалия. Първата новина, която ме посрещна тук, беше за отвличането на трима българи в Дарфур – болезнен пример за проблемите, които поднасят тези страни.
В Йемен съм заедно с Антонио Гутереш, Върховният комисар за бежанците на ООН. Дойдохме, защото и двамата вярваме, че тази страна заслужава много повече внимание, отколкото получава. Прочети пълния текст
Брой прочитания: 1643
Пакистан: Помощта може да превърне отчаянието в надежда
понеделник, септември 6th, 2010
В Пакистан срещнах млад мъж на име Гул-а-Лала, което на пуштунски език означава „Цвете от рая”. Той е бежанец от Афганистан, който живее в селището Азакел (окръг Ноушера), който се намира на север от столицата на Пакистан Исламабад.
Гул-а-Лала е избягал от войната в Афганистан, за да сложи начало на нов живот в Азакел. С идването на мусоните в края на юли и неговата къща, както и останалата част от града, се наводняват. Когато водата се отдръпва оставя след себе си безпорядък от тухли, дървени останки и кал. Както много други жертви на наводненията в северен Пакистан той е ударен от съдбата за втори път – изгубил вече веднъж всичко във войната, сега преживява същото наново заради наводненията. Традиционните му дрехи са мръсни, а босите му крака са в кал. Когато разбра коя съм, ме попита на перфектен английски: „Какво ще направи Европа, за да ни помогне?”. За това селище имах отговор – бяхме там, за да оценим по какъв начин програмата „Пари срещу работа“ може да подпомогне процеса по възстановяване, а помощите бяха на път. Но това е само капка в морето от проблеми. С над 17 милиона засегнати хора, разпръснати из цялата страна от север на юг и често в трудно достъпни региони, Пакистан се нуждае от цялата помощ, която може да получи. Прочети пълния текст
Брой прочитания: 1951
В неделя, на 20 юни, отбелязваме Световния ден на бежанците. Това е ден на солидарност с тези, които биват разселени – принудени да напуснат своите домове – заради война, преследване или природни бедствия. Днес те наброяват около 10 милиона бежанци и над 27 милиона вътрешно разселени хора, търсещи убежище в собствените си страни. Европейската комисия пое сериозния ангажимент да помага и защитава хората, които са изгубили домовете си, където и да се намират.
Темата на тазгодишния Световен ден е „Дом“, дума, която в своята същина изразява основната човешка потребност от комфорт и сигурност. Преди няколко месеца много европейци се оказаха в злополучна ситуация. Те бяха задържани в различни държави без възможност да се върнат по домовете си при своите семейства, когато пепелта от исландския вулкан Eyjafjallajökull се разстла в европейското небе, предизвиквайки тотално преустановяване на въздушния трафик над големи части от Европа (вижте поста ми по темата Заземена). Ситуацията по никакъв начин не може да се сравни със страданията, преживявани от бежанците. Но може би по някакъв начин накара много пътници да изпитат поне за малко чувствата на страх, отчаяние и копнеж по дома, които милиони бежанци по света изпитват в продължение на години. Прочети пълния текст
Брой прочитания: 2008
