В Пакистан срещнах млад мъж на име Гул-а-Лала, което на пуштунски език означава „Цвете от рая”. Той е бежанец от Афганистан, който живее в селището Азакел (окръг Ноушера), който се намира на север от столицата на Пакистан Исламабад.
Гул-а-Лала е избягал от войната в Афганистан, за да сложи начало на нов живот в Азакел. С идването на мусоните в края на юли и неговата къща, както и останалата част от града, се наводняват. Когато водата се отдръпва оставя след себе си безпорядък от тухли, дървени останки и кал. Както много други жертви на наводненията в северен Пакистан той е ударен от съдбата за втори път – изгубил вече веднъж всичко във войната, сега преживява същото наново заради наводненията. Традиционните му дрехи са мръсни, а босите му крака са в кал. Когато разбра коя съм, ме попита на перфектен английски: „Какво ще направи Европа, за да ни помогне?”. За това селище имах отговор – бяхме там, за да оценим по какъв начин програмата „Пари срещу работа“ може да подпомогне процеса по възстановяване, а помощите бяха на път. Но това е само капка в морето от проблеми. С над 17 милиона засегнати хора, разпръснати из цялата страна от север на юг и често в трудно достъпни региони, Пакистан се нуждае от цялата помощ, която може да получи. Прочети пълния текст
Брой прочитания: 1951