На пристанището в Китаибараки, лодките са кацнали една върху друга, а до тях има двуетажна купчина от коли. Часовникът в централната сграда е спрял в 14.48 – часът, в който цунами вълната е ударила пристанището преди две седмици. На фона на този невъзможен пейзаж аз и Масаро Хашимото, управителят на префектура Ибараки, разговаряме с местни рибари. Те се надяват, че пристанището скоро ще се върне към живот, но ги тревожат новините от ядрената централа във Фукушима – тя е само на 70 км от града им, а страхът от радиация изхвърля продукцията на рибарите от пазара. Те се боят, че дори когато Китаибараки бъде разчистен от отломките, този страх ще убие единственото им препитание. Прочети пълния текст
Брой прочитания: 1826



На летището в Брюксел съм – за последни консултации с европейския екип по гражданска защита, преди заминаването му за Япония. 14-те експерти в екипа отиват да координират приноса на Европейския съюз към огромната спасителна операция в страната, засегната от тройно бедствие – едно от най-силните регистрирани земетресения (толкова силно, че измести земната ос); мощна вълна цунами; един от най-тежките индустриални инциденти на 21 век.