Тази вечер бях удостоена с голяма чест, но и натоварена с голяма отговорност. Избрана съм за “Комисар на годината” и “Европеец на годината” в годишните награди на “Юръпиън войс”.
Аз съм комисарят с най-добрата работа, защото служа на най-голямата европейска ценност – солидарността с тези, които се нуждаят от помощ тук в Европа и по света. През изминалата година успяхме да докоснем животите на 140 милиона души, пострадали от земетресения, наводнения, суша и конфликти. Благодарна съм за подкрепата на европейските граждани – независимо от трудностите, които изпитват, те продължават да помагат на тези, които се нуждаят от нашата помощ. Хуманитарната помощ има подкрепата на осем от всеки десет европейци. На тях дължа тази награда.
Но аз съм и комисарят с най-лошата работа, защото болката и страданието все още са наши спътници днес. През 21 век не трябва да има деца, които си лягат гладни – а те са милиони. Обещавам пред вас и пред всички европейци, че ще работя колкото мога Европа да е там, където се нуждаят от нея.
Тези награди са признание за усилията на хилядите европейци, които се занимават с хуманитарна дейност, често в изключително тежки условия. Те са героите, които заслужават нашите аплодисменти. Нека заедно им благодарим за тяхната служба към човечеството.
Благодаря ви!
Брой прочитания: 2233
Етикети:бедствия, глад, европейски граждани, земетресения, наводнения, хуманитарна помощ, хуманитарни работници
Изпратете по електронна поща този пост
RSS въвеждане на коментари по тази тема
Честито! Мисля, че напълно заслужавате тази награда. Вие сте от хората, които ни карат да се чувстваме горди, че сме Българи.
Добър ден, комисар Георгиева,
Позволете и на мен от името на всички българи да Ви поздравя и да Ви Благодаря – не защото смятаме Вашият успех – този и на екипа, с който работите, за свой /само защото сме Ваши сънародници и автоматично успехите биха могли да се проектират върху Отечеството ни/, но все пак това признание ни дава възможност да изпитаме еуфоричното чувство на повсеместна национална гордост.
Самата Вие сте наясно, че ежедневието на средностатистическия българин е изпълнено по-скоро с огорчение, озлобление, а често и срам от съвременната действителност /включително в политически аспект/, олицетворена чрез корупция, насилие, престъпления, морално и духовно падение.
Разбира се, че в такава реалност собствените ни битови и етични проблеми изглеждат огромни, а достойнството и гордостта ни потъпкани. Чувството за човечност, морален дълг, хуманни и социални ангажименти са отдавнна подтиснати и забравени, но според мен едно признание като това, което получихте за работата си могат да променят дори мирогледа ни и да наклонят везните в помощ на онеправданите, нуждаещите се и бедстващи хора от съседния вход, двор или континент. И така без да искаме всички можем да се почувстваме победители – защото просто сме накарали някого истински да се усмихне и сме вдъхнали надежда, там където че ли тя си е отишла. А и защото могат да помагат само силните, а то вече е добро начало.