На 27 февруари, в 03:34 местно време земетресение с магнитуд 8.8 по скалата на Рихтер опустоши чилийската област Мауле. В минутите, последвали труса, комуникациите просто се разпадат. Само 15 минути след катастрофата, чрез любителска радио мрежа Алехандро Хара (или, както е известен в радиолюбителските среди – Чарли Ехо 3 Джулиет Уиски Фокстрот) излъчва първата информация от мястото. Скоро и други радиолюбители се присъединяват към Алехандро, предоставяйки информация за локализирането на изчезнали хора, състоянието на пътищата и подкрепа за аварийно-спасителните дейности.

Посетих Чили няколко дни след най-мощното земетресение и преживях вторичен трус от 7.2 степен (описан в постинга ми Разтърсващ момент). Мрежата на мобилните оператори почти веднага излезе извън строя и беше невъзможно да се обаждаме часове след труса. Именно в такива критични ситуации работата на доброволци като радиолюбителите е безценна.

Вчера имах възможността да се срещна с някои радиолюбители на изложбата, организирана от тях в сградата на Европейския парламент. Тяхната страст към радиовълните е забележителна. Любителите често разполагат със собствено оборудване и прекарват безкрайни часове в разговори с хора, споделящи същото хоби, от всички краища на света (всъщност дори и от Космоса, тъй като те могат да се свържат дори с Международната космическа станция, както можах да се уверя от изложбата).

Някои ги смятат за странна група хора без действително влияние върху ежедневието, но когато стане дума за кризи, много често именно те се превръщат в герои. Любителските радиочестоти работят с мрежи, които не са зависими от уязвими инфраструктури като телефонни кабели или GSM антени, и предават на честоти, които не се претоварват лесно. Радио-операторите са наясно с потенциала, който имат в случай на криза и са установили добре координирани структури за спешна реакция, които изиграха жизненоважна роля при цунамито през 2004 г., ураганите Рита и Катрина през 2005 г., а скоро и при земетресенията в Л’акуила, Хаити и Чили.

Изразите „Хуманитарна помощ“ и „Реакция при кризи“ често предполагат внушителни организации, предоставящи помощ и тежки товари в хеликоптери и камиони. Но често става дума именно за усилията на анонимни хора, които продължават да излъчват информация и надежда от повредени апаратури и повалени предаватели, както те самите обичат да казват, „когато всичко друго отказва „.

Брой прочитания: 2910